‍
Има един интересен феномен, който забелязвам все по-често. Хората отказват да приемат сложни идеи, търсят безапелационни и прости съвети за сложни неща, които няма как да бъдат обяснени просто. Повечето въпроси нямат едназначни отговори с да/не. Изискват солидна подготовка, за да почнат да вникват в логиката и да знаят зоната на приложимост.

Една концепция работи в един случай, а в друг е вредна и може да унищожи прилагащия я. Или още по-нататък - може генерално да е работеща, но пропускането на малък детайл да я превърне във вредяща.

**Защо хората отказват да приемат сложността на проблемите?**

Искат прости съвети и качеството им изобщо не е от значение. Можете да съветвате пълни глупости. Можете да давате съвети за вредни, може и за полезни неща. Можете да знаете как да правите например SEO. Може да не знаете нищо за SEO в сложни ниши, но да учите другите как да го правят.

По принцип логиката на търсещия прости съвети ми е ясна - те, ако се нуждаят от съвет, по дефиниция не са в състояние да оценят неговото качество. Трябват им други репери: известността на оратора, силата на гласа му, височината му, марката и модела на колата. Неща, абсолютно нерелевантни на материята, за която се търси съвет.

Повод за този пост е един коментар на Rosen, ако не се лъжа, от предишна дискусия, кога намират най-известните оратори в SEO да го работят и от къде набират опит за непрекъснатите си публични изяви, като то се изменя много динамично във времето.

**Как се оценява качество на съвета и съветващия, вие какви критерии прилагате за тематики, които не са ви познати?**

Дискусия https://www.facebook.com/groups/seopraktika/permalink/882512172689991/